Постинг
25.07.2009 17:23 -
Поглед към небето (поезия)
.jpg)
В ЧИПРОВСКИЯ БАЛКАН
След залеза последните лъчи
Докосват с целувка върховете.
И оживяват сивите скали
Под златен дъжд в дома на боговете.
С вълшебен плащ, осеян с звезди
Нощта покрива тъмните баири.
Приспивно в тишината ромоли
Поточе.И щурче игриво свири.
Изгрява месечината и в миг
Потъва всичко в призрачна коприна.
Отеква закъснял овчарски вик.
И пак притихва нощната картина.
Току пред тебе, сянка на жена.
Загадъчна, очакваща, красива
Това е дъщерята на нощта
Не е човек, а горска самодива.
Със своя танц ще те примами тя.
С песента си тя ще те омае.
Ще обладае твоята душа.
И ще те люби както тя си знае.
На сутринта ще бъдеш вече друг,
Пречистен и пиян от красотата!
Защото раят , ако не е тук,
Едва ли другаде е на земята.
Георги Костодинов
Няма коментари
